4 нояб. 2007 г., 15:15

Обещание

1.5K 0 4
 

Обещание, което никога не спази.

Думи,които никога не изрече.

Неща, които никога не направи.

Рана, която ти отвори.

Мечта, която ти разби.

Надежди неоправдани.

Това ли искаш да си ти за мен?

Но аз обещанието си спазих,

думите казах.

И всичко направих така, че да се върнеш...

Ако искаш да си спомен, бъди.

И в нощните тъми с други върви.

Ти никога с усмивка истинска не ме дари.

Ти никога не пожела дори...

Но аз не те виня.

Така сама избра.

И дори сега, след всичко онова,

в сърцето ми има място за твоята душа.

Когато искаш се върни.

И колкото искаш остани.

Защото ти за мене беше и сестра,

и винаги ще е така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Оля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно казано! Поздравявам те!
  • Хареса ми!
    Поздрав!
  • Да,права си.За приятелка е писано!Много отдавна,но пък аз си го харесвам и за това го публикувах!
  • Доколкото аз разбрах от стихотворението, става въпрос за приятелка, нали така?Познато!Поздрав за хубавото стихотворение!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...