линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
6 февр. 2016 г., 08:54  

Обещание

523 0 4

От точка “А” до точка “Б”,

Очакването своя път чертае.

Намира Теб. Прегръща Те

и с двете си ръце. Целуваш го.

За нищо друго не мечтаеш.

Тук линията се превръща в Кръг.

Върти се Обичта, в средата му,

извърта се и остарява.

Плътта копнее нова Плът.

За старата-не съжалява.

В Матрицата звъни Мигът

като монета, хвърлена през рамо.

Търкулва се в страни.

Ези или Тура?

Ще види който я намери. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0