8 июл. 2011 г., 15:13

Обещанието

707 0 0

Обещанието

 

Винаги се връщаш след мен у дома

и казваш, че от паважа долу

гледаш светлия прозорец.

Било ти хубаво

преди да позвъниш да знаеш,

че съм си вкъщи и ще ти отворя.

Но мислил ли си, друже мой,

че всеки ден, когато се завръщам,

наведена е моята глава.

Не вдигам аз очите си нагоре,

защото зная,

че е тъмен нашият прозорец.

Изкачвам стъпалата уморена,

отключвам тежката врата.

И винаги съм малко натъжена,

че аз не мога да ти позвъня.

Но щом се върнеш,

всичко ти прощавам -

усмихнат ли се твоите очи.

Не се сърди, ми казваш тихо.

От работа на вдигнах днес глава.

Но ето ме при теб и обещавам -

оставам чак до сутринта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...