Обещанието

Винаги се връщаш след мен у дома

и казваш, че от паважа долу

гледаш светлия прозорец.

Било ти хубаво

преди да позвъниш да знаеш,

че съм си вкъщи и ще ти отворя.

Но мислил ли си, друже мой,

че всеки ден, когато се завръщам,

наведена е моята глава.

Не вдигам аз очите си нагоре,

защото зная,

че е тъмен нашият прозорец.

Изкачвам стъпалата уморена,

отключвам тежката врата.

И винаги съм малко натъжена,

че аз не мога да ти позвъня.

Но щом се върнеш,

всичко ти прощавам -

усмихнат ли се твоите очи.

Не се сърди, ми казваш тихо.

От работа на вдигнах днес глава.

Но ето ме при теб и обещавам -

оставам чак до сутринта!