8 jul 2011, 15:13

Обещанието

  Poesía
704 0 0

Обещанието

 

Винаги се връщаш след мен у дома

и казваш, че от паважа долу

гледаш светлия прозорец.

Било ти хубаво

преди да позвъниш да знаеш,

че съм си вкъщи и ще ти отворя.

Но мислил ли си, друже мой,

че всеки ден, когато се завръщам,

наведена е моята глава.

Не вдигам аз очите си нагоре,

защото зная,

че е тъмен нашият прозорец.

Изкачвам стъпалата уморена,

отключвам тежката врата.

И винаги съм малко натъжена,

че аз не мога да ти позвъня.

Но щом се върнеш,

всичко ти прощавам -

усмихнат ли се твоите очи.

Не се сърди, ми казваш тихо.

От работа на вдигнах днес глава.

Но ето ме при теб и обещавам -

оставам чак до сутринта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...