Подслон намерих, мамо.

Вече няма да вали.

Това усещане в гърдите,

дето толкова те задушава, мамо

няма да е вечно, обещавам!

В тази къща има обич,

има искрен смях и щастие.

А когато в мен пристигне 

синята тъга, не се страхувай.

Няма да застина, ще рисувам 

с твоята палитра, обещавам!

Аз вярвам безконечно в любовта,

знам, че тръпнеш тайно,

да не би да те забравя.

И как изобщо мога, мамо?!

Щом виждам теб във всяко огледало!

И вече няма да вали.

И вече няма да е люта зима.

Това усещане в гърдите,

дето толкова те задушава,

няма да е вечно, мамо, обещавам!