Обезкрилена
Сред пухкавите облаци израснах
под парещите слънчеви лъчи,
дъждовни капчици събирах
и жадно с поглед ги следях.
Препусках лете неусетно из полята
и къпех се в бисерни реки,
храна даряваха ми райските дървета
от натежали, сочни плодове.
Зиме с ледените, тънки пръсти
и със заскрежали устни
разпръсквам сребърни снежинки,
покривам всичко с бяла пелена.
Очите ми от лед създадени,
косите ми от жар попарени,
с криле небесносини -
дълбоко скрита от света.
Но появи се ти,
леда в очите ми безмилостно разби,
крилете скърши, синьото в кръв обля,
залязва нейде моята звезда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
