16.05.2009 г., 11:02

Обезкрилена

842 0 2

Сред пухкавите облаци израснах

под парещите слънчеви лъчи,

дъждовни капчици събирах

и жадно с поглед ги следях.

 

 

Препусках лете неусетно из полята

и къпех се в бисерни реки,

храна даряваха ми райските дървета

от натежали, сочни плодове.

 

 

Зиме с ледените, тънки пръсти

и със заскрежали устни

разпръсквам сребърни снежинки,

покривам всичко с бяла пелена.

 

 

Очите ми от лед създадени,

косите ми от жар попарени,

с криле небесносини -

дълбоко скрита от света.

 

 

Но появи се ти,

леда в очите ми безмилостно разби,

крилете скърши, синьото в кръв обля,

залязва нейде моята звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...