Представи си
Погледът на времето ли? Син е.
Представи си шепичка сапфири,
чуй цигулка - мине миг, не мине,
тъжно помълчи... И пак засвири.
Дланите на вятъра ли? Две са.
Представи си лястовича ласка,
стих върху дъждовната завеса
с малки диамантчета надраскан.
Сълзите на облака ли? Сто са,
представи си сенчицата птича,
мокра, с полет крив и нескопосан,
мъничко на мене май прилича.
Думите в стиха ми ли? Не зная.
Представи си просто милиони,
жерави хартиени и тая,
наша обич... що звездици рони..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
