Представи си
Погледът на времето ли? Син е.
Представи си шепичка сапфири,
чуй цигулка - мине миг, не мине,
тъжно помълчи... И пак засвири.
Дланите на вятъра ли? Две са.
Представи си лястовича ласка,
стих върху дъждовната завеса
с малки диамантчета надраскан.
Сълзите на облака ли? Сто са,
представи си сенчицата птича,
мокра, с полет крив и нескопосан,
мъничко на мене май прилича.
Думите в стиха ми ли? Не зная.
Представи си просто милиони,
жерави хартиени и тая,
наша обич... що звездици рони..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
