Обич
Обич с блясъка в очите,
докоснали звездите.
Със водопад от светлина,
с лъчите на зора красива.
С нозете си забързани,
дори, когато се препъват,
стават и пак към тебе тичат.
Със устни ненаситни.
До болка и до кръв раздрани,
когато ги притискам
от обич за да не извикам.
С ръце докосвам синевата,
извайвам обич от дъгата,
пред теб се свличам прималяла
и от любов почти съм онемяла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
