Обич с блясъка в очите,
докоснали звездите.
Със водопад от светлина,
с лъчите на зора красива.
С нозете си забързани,
дори, когато се препъват,
стават и пак към тебе тичат.
Със устни ненаситни.
До болка и до кръв раздрани,
когато ги притискам
от обич за да не извикам.
С ръце докосвам синевата,
извайвам обич от дъгата,
пред теб се свличам прималяла
и от любов почти съм онемяла...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
