Обич
778
0
0
Обич
Страстта си пилях разлята във теб,
разтапях се огнено в чувства от лед
и цветна дантелено галих те... блед,
после се вливах във всеки... поред.
Чаках във бурите бесни пленена.
Зазидах сърцето си тиха, притаена.
И търсих покой в далечния брод,
ти ме прекърши, измислено горд.
И станах... Земя... ледена, студена,
разпилях душата си в капки, вледенена.
Сърцето ми камък, разбит от стрела,
разпръсната, жива... пак тихо горя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Константинова Все права защищены
