Jan 17, 2014, 9:35 PM  

Обич

  Poetry » Love
771 0 0

Обич

Страстта си пилях разлята във теб,
разтапях се огнено в чувства от лед
и цветна дантелено галих те... блед,
после се вливах във всеки... поред.

Чаках във бурите бесни пленена.
Зазидах сърцето си тиха, притаена.
И търсих покой в далечния брод,
ти ме прекърши, измислено горд.

И станах... Земя... ледена, студена,
разпилях душата си в капки, вледенена.
Сърцето ми камък, разбит от стрела,
разпръсната,  жива... пак тихо горя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...