| Обич | |
| Обезумях! Онемях! | |
| С небето аз се слях. | |
| Простих ти! | |
| Заби се във плътта, | |
| докосна душата, | |
| показа ми жената... | |
| Пронизваш! Обземаш! | |
| Причиняваш болка! | |
| Разголваш! | |
| Възраждаш! | |
| Живот ми вливаш! | |
| И... оставаш! | |
| Казах ли ти...? | |
| Показах ли ти...? | |
| О, не!... О, да!... | |
| Има те... | |
| сега... | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
