| Обич | |
| Обезумях! Онемях! | |
| С небето аз се слях. | |
| Простих ти! | |
| Заби се във плътта, | |
| докосна душата, | |
| показа ми жената... | |
| Пронизваш! Обземаш! | |
| Причиняваш болка! | |
| Разголваш! | |
| Възраждаш! | |
| Живот ми вливаш! | |
| И... оставаш! | |
| Казах ли ти...? | |
| Показах ли ти...? | |
| О, не!... О, да!... | |
| Има те... | |
| сега... | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
