| Обич | |
| Обезумях! Онемях! | |
| С небето аз се слях. | |
| Простих ти! | |
| Заби се във плътта, | |
| докосна душата, | |
| показа ми жената... | |
| Пронизваш! Обземаш! | |
| Причиняваш болка! | |
| Разголваш! | |
| Възраждаш! | |
| Живот ми вливаш! | |
| И... оставаш! | |
| Казах ли ти...? | |
| Показах ли ти...? | |
| О, не!... О, да!... | |
| Има те... | |
| сега... | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
