20 июн. 2012 г., 22:55

Обич

1.8K 0 10

Обичам се. Във себе си аз вярвам.

Душата ми е вечен лъч от Бога.

Обичана съм. И не се предавам -

в неволя да живея с вяра мога.

 

Обичам те. И толкова е просто.

Ранимостта е отказ, иск–необич.

Прегръдката на две души е моста,

на който Ерос хвърля свята орис.

 

За да обичам сякаш съм родена -

усещам го до сетната си фибра.

Открих се. В споделеност. И вселена.

И в обич светлината ме намира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МариЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
  • ''Открих се. ''-това е най-важното!А стихотворението е толкова,толкова зареждащо и изпълнено с живот!Много,много ми хареса!
  • Светло и пълно с обич!
    Зарежда!
    Поздрави!
  • Силно и откровено послание...
    Светлината и Любовта са вселенското призвание за една душа, Мария, и осмислят красиво всеки един миг от земния й път...
    Много харесах и те поздравявам!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...