20 июн. 2012 г., 22:55

Обич

1.8K 0 10

Обичам се. Във себе си аз вярвам.

Душата ми е вечен лъч от Бога.

Обичана съм. И не се предавам -

в неволя да живея с вяра мога.

 

Обичам те. И толкова е просто.

Ранимостта е отказ, иск–необич.

Прегръдката на две души е моста,

на който Ерос хвърля свята орис.

 

За да обичам сякаш съм родена -

усещам го до сетната си фибра.

Открих се. В споделеност. И вселена.

И в обич светлината ме намира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МариЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
  • ''Открих се. ''-това е най-важното!А стихотворението е толкова,толкова зареждащо и изпълнено с живот!Много,много ми хареса!
  • Светло и пълно с обич!
    Зарежда!
    Поздрави!
  • Силно и откровено послание...
    Светлината и Любовта са вселенското призвание за една душа, Мария, и осмислят красиво всеки един миг от земния й път...
    Много харесах и те поздравявам!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...