20.06.2012 г., 22:55 ч.

Обич 

  Поезия
1535 0 10

Обичам се. Във себе си аз вярвам.

Душата ми е вечен лъч от Бога.

Обичана съм. И не се предавам -

в неволя да живея с вяра мога.

 

Обичам те. И толкова е просто.

Ранимостта е отказ, иск–необич.

Прегръдката на две души е моста,

на който Ерос хвърля свята орис.

 

За да обичам сякаш съм родена -

усещам го до сетната си фибра.

Открих се. В споделеност. И вселена.

И в обич светлината ме намира.

© МариЯ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • ''Открих се. ''-това е най-важното!А стихотворението е толкова,толкова зареждащо и изпълнено с живот!Много,много ми хареса!
  • Светло и пълно с обич!
    Зарежда!
    Поздрави!
  • Силно и откровено послание...
    Светлината и Любовта са вселенското призвание за една душа, Мария, и осмислят красиво всеки един миг от земния й път...
    Много харесах и те поздравявам!!!
  • Излъчването ти на живо е точно като това стихотворение,Мария!
    Привет!
  • ,,За да обичам сякаш съм родена ,,Ако всички можеха да го кажат,Рая щеше да стане обикновено място.Поздрав,Мария!
  • С много обич
  • Обич си звездице!ஐ.♥.ஐ Прегръщам те!
  • Ако се върна назад, когато те открих сред множеството списващи, ще намеря един напълно различен автор - автор, който се повдига на пръсти и дори надскача себе си на моменти. Продължавай все така, Мари, а светлината те намира, защото ти си светлината!
Предложения
: ??:??