13 июл. 2021 г., 14:34

Обич 2

1.8K 3 7

 

 

Завесата на тишината 

се спуска бавно между нас, 

а любовта ни е остатък 

от болка - в профил и анфас.  

 

Обичал ли си ме изобщо? 

Дори и някога, преди:

в онези бурни, страстни нощи, 

когато хаоса роди? 

 

Тогава всичко бе различно

и погледът ти беше друг. 

Днес няма помен от предишно, 

макар че те зова "съпруг". 

 

Илюзията трая кратко

на тежки, приливни вълни. 

Остана само на тетрадка: 

любов, която съчиних. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен пък ми е много сладко да съм омъжена😊
    Още повече, след като прочетох "Споразумението" на Е. Казан.
    Според мен страстта в началото не е илюзия. А това, че избледнява не е причина на нейно място да се настани болката. Бракът може да бъде едно перфектно във всяко отношение споразумение. Ако има и приятелство, взаимност, подкрепа и толерантност между двете страни, то той се превръща в перфектно споеното съзаклятничество. Почти неразрушимо.
    Лошото е само, че една мислеща страна не стига. Минимумът е двама 😉
  • Мише, не обърквай хората. Аз затова още не съм го публикувала в личната си поетична страница във ФБ
    Няма да се развеждам, просто моментно настроение. Радвам се, че засега има само положителни коментари. Надявам се така да остане 🌞
  • Въпросите в живота! Харесах, поздравления!
  • Имаш хубава дарба! Рима, ритъм владееш до съвършенство! Поздравления!
  • Лили, пишеш много хубаво и си честна към белия лист!😃 Поздравявам те!❤️

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...