13 июл. 2021 г., 14:34

Обич 2

1.8K 3 7

 

 

Завесата на тишината 

се спуска бавно между нас, 

а любовта ни е остатък 

от болка - в профил и анфас.  

 

Обичал ли си ме изобщо? 

Дори и някога, преди:

в онези бурни, страстни нощи, 

когато хаоса роди? 

 

Тогава всичко бе различно

и погледът ти беше друг. 

Днес няма помен от предишно, 

макар че те зова "съпруг". 

 

Илюзията трая кратко

на тежки, приливни вълни. 

Остана само на тетрадка: 

любов, която съчиних. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен пък ми е много сладко да съм омъжена😊
    Още повече, след като прочетох "Споразумението" на Е. Казан.
    Според мен страстта в началото не е илюзия. А това, че избледнява не е причина на нейно място да се настани болката. Бракът може да бъде едно перфектно във всяко отношение споразумение. Ако има и приятелство, взаимност, подкрепа и толерантност между двете страни, то той се превръща в перфектно споеното съзаклятничество. Почти неразрушимо.
    Лошото е само, че една мислеща страна не стига. Минимумът е двама 😉
  • Мише, не обърквай хората. Аз затова още не съм го публикувала в личната си поетична страница във ФБ
    Няма да се развеждам, просто моментно настроение. Радвам се, че засега има само положителни коментари. Надявам се така да остане 🌞
  • Въпросите в живота! Харесах, поздравления!
  • Имаш хубава дарба! Рима, ритъм владееш до съвършенство! Поздравления!
  • Лили, пишеш много хубаво и си честна към белия лист!😃 Поздравявам те!❤️

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...