13.07.2021 г., 14:34 ч.
Обич 2
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо?
Дори и някога, преди:
в онези бурни, страстни нощи,
когато хаоса роди?
Тогава всичко бе различно
и погледът ти беше друг.
Днес няма помен от предишно,
макар че те зова "съпруг".
Илюзията трая кратко
на тежки, приливни вълни.
Остана само на тетрадка:
любов, която съчиних.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мише, не обърквай хората. Аз затова още не съм го публикувала в личната си поетична страница във ФБ
Няма да се развеждам, просто моментно настроение. Радвам се, че засега има само положителни коментари. Надявам се така да остане 🌞 -
Въпросите в живота! Харесах, поздравления!
-
Имаш хубава дарба! Рима, ритъм владееш до съвършенство! Поздравления!
-
Лили, пишеш много хубаво и си честна към белия лист!😃 Поздравявам те!❤️
-
И все пак животът от жажда е осмислен: има ли в пустинята оазис за душата...
Поезията е птица която животворно скита
от брега на морето до острова на съдбата!
Поздравления за творбата,Лилия!🤗 -
Аз затова се не омъжвам😉😄. Шегичка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Още повече, след като прочетох "Споразумението" на Е. Казан.
Според мен страстта в началото не е илюзия. А това, че избледнява не е причина на нейно място да се настани болката. Бракът може да бъде едно перфектно във всяко отношение споразумение. Ако има и приятелство, взаимност, подкрепа и толерантност между двете страни, то той се превръща в перфектно споеното съзаклятничество. Почти неразрушимо.
Лошото е само, че една мислеща страна не стига. Минимумът е двама 😉