Обич 2
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо?
Дори и някога, преди:
в онези бурни, страстни нощи,
когато хаоса роди?
Тогава всичко бе различно
и погледът ти беше друг.
Днес няма помен от предишно,
макар че те зова "съпруг".
Илюзията трая кратко
на тежки, приливни вълни.
Остана само на тетрадка:
любов, която съчиних.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени
