Вината ми, толкоз голяма,

опряна на твоето сърце...

Вината, която измисли,

и нека да страдаме двама!

За тебе - написах поеми,

които крепят ме в деня.

Пред тебе стоях на колене.

Да моля  за прошка - коя?

За тебе - душата ми плаче.

Невинна си тръгвам в нощта.

Не виждаш ли - белег остана

от тази незнайна вина!

За тебе -  проплаквам в съня си.

В зората се будя с тъга.

А мога ли, как да забравя?

Останах самичка, сама.

Вината, която измисли,

опряна на твоето сърце.

Оставям я само за тебе.

Защото тя няма лице!

Несретна ще тичам в полята,

да моля за прошка - коя?

Ще ти простя за ,,вината,,

Преди да съм свела глава!!!