14.05.2014 г., 21:28 ч.  

Обич и вина 

  Поезия » Любовна
508 0 0

Вината ми, толкоз голяма,

опряна на твоето сърце...

Вината, която измисли,

и нека да страдаме двама!

 

За тебе - написах поеми,

които крепят ме в деня.

Пред тебе стоях на колене.

Да моля  за прошка - коя?

 

За тебе - душата ми плаче.

Невинна си тръгвам в нощта.

Не виждаш ли - белег остана

от тази незнайна вина!

 

За тебе -  проплаквам в съня си.

В зората се будя с тъга.

А мога ли, как да забравя?

Останах самичка, сама.

 

Вината, която измисли,

опряна на твоето сърце.

Оставям я само за тебе.

Защото тя няма лице!

 

Несретна ще тичам в полята,

да моля за прошка - коя?

Ще ти простя за ,,вината,,

Преди да съм свела глава!!!

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??