May 14, 2014, 9:28 PM  

Обич и вина

  Poetry » Love
682 0 0

Вината ми, толкоз голяма,

опряна на твоето сърце...

Вината, която измисли,

и нека да страдаме двама!

 

За тебе - написах поеми,

които крепят ме в деня.

Пред тебе стоях на колене.

Да моля  за прошка - коя?

 

За тебе - душата ми плаче.

Невинна си тръгвам в нощта.

Не виждаш ли - белег остана

от тази незнайна вина!

 

За тебе -  проплаквам в съня си.

В зората се будя с тъга.

А мога ли, как да забравя?

Останах самичка, сама.

 

Вината, която измисли,

опряна на твоето сърце.

Оставям я само за тебе.

Защото тя няма лице!

 

Несретна ще тичам в полята,

да моля за прошка - коя?

Ще ти простя за ,,вината,,

Преди да съм свела глава!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...