Обич моя
Обичам я - каква зараза,
тя обича пък жени
и на мене ми отказа,
ми, иди я разбери.
В мен - разплакана виола,
стапям се като смола,
ще си сменям май че пола,
ще си сложа и пола.
Като гламав обикалям,
в мирогледа ми - кама,
миг отварям и затварям,
но издебнах я сама.
С този глупав панталон -
ситуация неловка,
обичам я и с фин наклон -
сипвам мъничко вишновка.
Момичета, нали не видяхте?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© toti Все права защищены
Какво пък, Тоти, обичай си я, душата е една! 
