Обичам я - каква зараза,
тя обича пък жени
и на мене ми отказа,
ми, иди я разбери.
В мен - разплакана виола,
стапям се като смола,
ще си сменям май че пола,
ще си сложа и пола.
Като гламав обикалям,
в мирогледа ми - кама,
миг отварям и затварям,
но издебнах я сама.
С този глупав панталон -
ситуация неловка,
обичам я и с фин наклон -
сипвам мъничко вишновка.
Момичета, нали не видяхте?
© toti All rights reserved.
Какво пък, Тоти, обичай си я, душата е една! Винаги идеите ти за поезия са е оригинални! Поздравления!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
