24 февр. 2007 г., 15:54

ОБИЧ НА ЗАЕМ

5.7K 0 30

На заем обич си поисках,

дари ми я, без капка свян.

Сега отново ти я връщам,

горчи от нея, днес го знам.

От болка силна премалявах,

но сляп остана за това.

От търсене, това начало

изплака се в една сълза.

Един момент, разкъсващ бавно,

но който силно пожелах.

Обичах те така безкрайно,

но днес прогледнах и видях.

Че няма нищо по-ужасно,

да палиш нещо, що гори.

Защото огънят прегаря

и всички чувства пепели...

          ***

Очите ми потъват бавно,

във спомена от любовта.

Обичах те, сега върви си.

На заем обич... бе това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...