24 февр. 2007 г., 15:54

ОБИЧ НА ЗАЕМ

5.7K 0 30

На заем обич си поисках,

дари ми я, без капка свян.

Сега отново ти я връщам,

горчи от нея, днес го знам.

От болка силна премалявах,

но сляп остана за това.

От търсене, това начало

изплака се в една сълза.

Един момент, разкъсващ бавно,

но който силно пожелах.

Обичах те така безкрайно,

но днес прогледнах и видях.

Че няма нищо по-ужасно,

да палиш нещо, що гори.

Защото огънят прегаря

и всички чувства пепели...

          ***

Очите ми потъват бавно,

във спомена от любовта.

Обичах те, сега върви си.

На заем обич... бе това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...