ОБИЧ НА ЗАЕМ
На заем обич си поисках,
дари ми я, без капка свян.
Сега отново ти я връщам,
горчи от нея, днес го знам.
От болка силна премалявах,
но сляп остана за това.
От търсене, това начало
изплака се в една сълза.
Един момент, разкъсващ бавно,
но който силно пожелах.
Обичах те така безкрайно,
но днес прогледнах и видях.
Че няма нищо по-ужасно,
да палиш нещо, що гори.
Защото огънят прегаря
и всички чувства пепели...
***
Очите ми потъват бавно,
във спомена от любовта.
Обичах те, сега върви си.
На заем обич... бе това.
© Кремена Стоева All rights reserved.
