ОБИЧ НА ЗАЕМ
5.7K
0
30
На заем обич си поисках,
дари ми я, без капка свян.
Сега отново ти я връщам,
горчи от нея, днес го знам.
От болка силна премалявах,
но сляп остана за това.
От търсене, това начало
изплака се в една сълза.
Един момент, разкъсващ бавно,
но който силно пожелах.
Обичах те така безкрайно,
но днес прогледнах и видях.
Че няма нищо по-ужасно,
да палиш нещо, що гори.
Защото огънят прегаря
и всички чувства пепели...
***
Очите ми потъват бавно,
във спомена от любовта.
Обичах те, сега върви си.
На заем обич... бе това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
