Обич в морскосиньо
Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели
играещи във танц неповторимо
и взема във прегръдките си бели
скалите, пясъка... и мойте рими...
Друг път внезапно става синьо-сиво
в очакване на вятър ураганен,
но и тогава пак е тъй красиво
с неповторимия си цвят стоманен.
Когато пък вълните си погълне
и се излегне, вече укротено,
то цялото внезапно се изпълва
с искрящо, аметистовозелено...
Морето свойте ширини загръща
понякога и в тюркоазносиньо.
И този цвят в подарък то превръща
за морските сирени и богини...
А дойде ли нощта, луната нежно
променя тъмната му гръд в сребриста.
И запленен от морската безбрежност,
покланям се и тръгвам си пречистен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
