Други сме или същите? На кого ли му пука?
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише,
никак не е от лесните. Коментарът - излишен.
Мъдростта – извоювана, от поредния луд,
тихо, хладно сбогуване – посиняло от студ.
Аз, обаче съм сбъркана, по рождение даже
и лъжите – изтъркани не разбирам. Да кажем.
Просто зная и знаеш ти – неизрекли ни звук,
обич – за начинаещи... На живота напук.
© Надежда Ангелова Все права защищены