...обича ни...Ако го хванем...
На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае,
разковник да търси, в тревата.
Септември си тръгна - това е,
любов ли? Фалшива позлата.
Димитровче сълзи събира,
за лек, в потрошено бърдуче.
От обич не се и умира,
попитай бездомното куче,
което за къща копнее,
за смях, за дечица немирни,
а свито под пейка живее
и вятърът, ако му свирне,
търчи и нагоре се взира,
да зърне невидим стопанин...
Септември превали баира,
обича ни...Ако го хванем...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
