Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
Oct 2, 2020, 6:00 PM  

...обича ни...Ако го хванем... 

  Poetry » Other
283 5 10

На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
 ветрец край тополите скри се.

Повика дъждец - да му бае,
разковник да търси, в тревата.
Септември си тръгна - това е,
любов ли? Фалшива позлата.

Димитровче сълзи събира,
за лек, в потрошено бърдуче.
От обич не се и умира,
попитай бездомното куче,

което за къща копнее,
за смях, за дечица немирни,
а свито под пейка живее
и вятърът, ако му свирне,

търчи и нагоре се взира,
да зърне невидим стопанин...
Септември превали баира,
обича ни...Ако го хванем...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "И от любов умира всеки ден. Макар че от любов не се умира." - Калин Донков, „Неизбежен човек”
  • "От обич не се и умира,.." И Деа така хубаво го е казала, но при нея почувствах повече ведрина: "от обич вече трудно се умира". А това куче, и то душа носи.. тъжно ми стана, но много ми хареса!
  • Прегръщам те, Мъдрост моя!
  • Хубаво е... Тъжно като есен...
  • Деничке - Зорничке, сенсей, благодаря ви!
  • Какво начало, каква поанта...
    Хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Мария, Деа, благодаря ви!
  • Наде, толкова слънце има в голямата ти душа...💖💖💖
  • Стихотворението е приказка за немирните "лакомства", които бихме загребали, ако бърдучетата ни бяха здрави винаги. Прекрасен разказ за търсачеството на опитомени и неопитомени добрини. Благодаря!
Random works
: ??:??