...обича ни...Ако го хванем...
На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае,
разковник да търси, в тревата.
Септември си тръгна - това е,
любов ли? Фалшива позлата.
Димитровче сълзи събира,
за лек, в потрошено бърдуче.
От обич не се и умира,
попитай бездомното куче,
което за къща копнее,
за смях, за дечица немирни,
а свито под пейка живее
и вятърът, ако му свирне,
търчи и нагоре се взира,
да зърне невидим стопанин...
Септември превали баира,
обича ни...Ако го хванем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
