29 сент. 2018 г., 09:20

Обичах

1.6K 3 14

Обичам формули за щастие, които някоя друга 
преди мен е открила!
Обичам убедително и неистово да ми се обясняваш!
Обичам дългите ти като вектор изречения, 
обичам да се задушавам, когато ги чета!
Обичам да бъркаш в раните ми, докато чакаме тези от 112!
Обичам да гледам в душата ти без антирефлекс, 
обичам да слушам синусите на сърцето си, 
обичам да вярвам, че то бие за теб!
Обичам да имам свободата на планетата Сатурн – 
окована в пръстени, която свобода ти със сигурност ми обеща!
Обичам да е невъзможно да те изтрия 
от харддиска на своите спомени!
Обичам хаоса в мислите си, когато те спасявах, 
преди сътворението на света!
Обичам да се чудя, къде ги събра тези твои мълчания?
Обичам да ми се криеш в синьото на небето, 
и да не мога да те стигна с поглед –
обичам да се предам на финалната права! 
Обичах те...

29 юни 2016 г., 20.48 часа 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 29 юни 2016 г., 20.48 часа и беше приготвено за подарък! Беше...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...