Обичах
Обичам формули за щастие, които някоя друга
преди мен е открила!
Обичам убедително и неистово да ми се обясняваш!
Обичам дългите ти като вектор изречения,
обичам да се задушавам, когато ги чета!
Обичам да бъркаш в раните ми, докато чакаме тези от 112!
Обичам да гледам в душата ти без антирефлекс,
обичам да слушам синусите на сърцето си,
обичам да вярвам, че то бие за теб!
Обичам да имам свободата на планетата Сатурн –
окована в пръстени, която свобода ти със сигурност ми обеща!
Обичам да е невъзможно да те изтрия
от харддиска на своите спомени!
Обичам хаоса в мислите си, когато те спасявах,
преди сътворението на света!
Обичам да се чудя, къде ги събра тези твои мълчания?
Обичам да ми се криеш в синьото на небето,
и да не мога да те стигна с поглед –
обичам да се предам на финалната права!
Обичах те...
29 юни 2016 г., 20.48 часа
© Таня Чардакова All rights reserved.
