Обичах
Обичам формули за щастие, които някоя друга
преди мен е открила!
Обичам убедително и неистово да ми се обясняваш!
Обичам дългите ти като вектор изречения,
обичам да се задушавам, когато ги чета!
Обичам да бъркаш в раните ми, докато чакаме тези от 112!
Обичам да гледам в душата ти без антирефлекс,
обичам да слушам синусите на сърцето си,
обичам да вярвам, че то бие за теб!
Обичам да имам свободата на планетата Сатурн –
окована в пръстени, която свобода ти със сигурност ми обеща!
Обичам да е невъзможно да те изтрия
от харддиска на своите спомени!
Обичам хаоса в мислите си, когато те спасявах,
преди сътворението на света!
Обичам да се чудя, къде ги събра тези твои мълчания?
Обичам да ми се криеш в синьото на небето,
и да не мога да те стигна с поглед –
обичам да се предам на финалната права!
Обичах те...
29 юни 2016 г., 20.48 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
