24 апр. 2025 г., 08:26

Обичах те

267 0 0

Обичах те, ала любовта ми към теб избледня,
в миналото се закопа,
на дъното на езерото утая.
А ми се искаше все още да има искра,
да мога при теб да се добера,
да съм с теб във всяка твоя мечта.
Обичах те, ала не бях достатъчна,
може би не бях значително порядъчна,
не бях част от твоята душа,
за това моята откъсвам я
и вече я руша.
Обичах те, ала трагична бе съдбата,
така ми е отредено - да се прегръщам със самотата,
с моите вече посинели от студ ръце,
безкрайността отново ме зове...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...