24.04.2025 г., 8:26

Обичах те

266 0 0

Обичах те, ала любовта ми към теб избледня,
в миналото се закопа,
на дъното на езерото утая.
А ми се искаше все още да има искра,
да мога при теб да се добера,
да съм с теб във всяка твоя мечта.
Обичах те, ала не бях достатъчна,
може би не бях значително порядъчна,
не бях част от твоята душа,
за това моята откъсвам я
и вече я руша.
Обичах те, ала трагична бе съдбата,
така ми е отредено - да се прегръщам със самотата,
с моите вече посинели от студ ръце,
безкрайността отново ме зове...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...