Обичах те

Обичах те, ала любовта ми към теб избледня,
в миналото се закопа,
на дъното на езерото утая.
А ми се искаше все още да има искра,
да мога при теб да се добера,
да съм с теб във всяка твоя мечта.
Обичах те, ала не бях достатъчна,
може би не бях значително порядъчна,
не бях част от твоята душа,
за това моята откъсвам я
и вече я руша.
Обичах те, ала трагична бе съдбата,
така ми е отредено - да се прегръщам със самотата,
с моите вече посинели от студ ръце,
безкрайността отново ме зове...