21 сент. 2010 г., 13:50

Обичай ме!

1.1K 0 3



Обичай ме! Страхувам се, когато
лъчите на залязващото лято
прощално галят моите коси...
и гаснат тихо в тъжните очи.

Обичай ме! Студа на тази зима
да не усещам, щом до мен те има.
Със дъх от топлината ти над мен
да мога да заспя след този ден.

Обичай ме, защото те обичам
и никога не мога да отричам
това. Защото ти си аз...

Защото аз на теб приличам
и зная, че съм тук да те обичам
до сетния си дъх и час...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ахххх таланта да се пише поезия е нещо голямо!Думите имат огромна сила...поздравления! Много стойностно произведение!
  • Красиво е!
  • Много подходящ момент за равносметка на лятото. Но твоето стихо е по-скоро копнеж за бъдещето. И по-добре да се мечтае, отколкото да се рови из миналото!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...