21 сент. 2010 г., 13:50

Обичай ме!

1.1K 0 3



Обичай ме! Страхувам се, когато
лъчите на залязващото лято
прощално галят моите коси...
и гаснат тихо в тъжните очи.

Обичай ме! Студа на тази зима
да не усещам, щом до мен те има.
Със дъх от топлината ти над мен
да мога да заспя след този ден.

Обичай ме, защото те обичам
и никога не мога да отричам
това. Защото ти си аз...

Защото аз на теб приличам
и зная, че съм тук да те обичам
до сетния си дъх и час...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ахххх таланта да се пише поезия е нещо голямо!Думите имат огромна сила...поздравления! Много стойностно произведение!
  • Красиво е!
  • Много подходящ момент за равносметка на лятото. Но твоето стихо е по-скоро копнеж за бъдещето. И по-добре да се мечтае, отколкото да се рови из миналото!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...