Обичай ме! Страхувам се, когато
лъчите на залязващото лято
прощално галят моите коси...
и гаснат тихо в тъжните очи.
Обичай ме! Студа на тази зима
да не усещам, щом до мен те има.
Със дъх от топлината ти над мен
да мога да заспя след този ден.
Обичай ме, защото те обичам
и никога не мога да отричам
това. Защото ти си аз...
Защото аз на теб приличам
и зная, че съм тук да те обичам
до сетния си дъх и час...
© Стефка Крушарова Всички права запазени