26 сент. 2010 г., 15:49

Обичай ме

846 0 1

Не ме обичай - аз съм наказание!
Защо съм ти - измислена илюзия?

Докосвания, носещи страдания.
Към мъки нечовешки съм прелюдия.

 

Не ме прегръщай - пламък съм - изгарям те.
Целунеш ли ме - вливам ти отрова.
В сърцето порти адови отварят се.
Ще те боли от мен отново и отново.

 

Не пожелавай ме - рисунка съм на пясъка.
Неистинска съм - мамеща химера.
Отмива ме морето с бурни тласъци.
Във мен реалността не ще намериш.

 

Обичай ме, по дяволите - дишам с теб.
Да лъжа себе си, сърцето си - не мога.
Каквато и да съм - не съм парче от лед.
Не ме оставяй - ти си моят огън.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люба Георева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...