Sep 26, 2010, 3:49 PM

Обичай ме

  Poetry
849 0 1

Не ме обичай - аз съм наказание!
Защо съм ти - измислена илюзия?

Докосвания, носещи страдания.
Към мъки нечовешки съм прелюдия.

 

Не ме прегръщай - пламък съм - изгарям те.
Целунеш ли ме - вливам ти отрова.
В сърцето порти адови отварят се.
Ще те боли от мен отново и отново.

 

Не пожелавай ме - рисунка съм на пясъка.
Неистинска съм - мамеща химера.
Отмива ме морето с бурни тласъци.
Във мен реалността не ще намериш.

 

Обичай ме, по дяволите - дишам с теб.
Да лъжа себе си, сърцето си - не мога.
Каквато и да съм - не съм парче от лед.
Не ме оставяй - ти си моят огън.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люба Георева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...