14 нояб. 2008 г., 11:54

Обичай ме, дори да съм далече

1.7K 0 6

Обичай ме,  дори да съм далече.


Обичай ме,  дори да съм жестока с теб.


Обичай ме,  дори и да те мразя.


Обичай ме,  дори и с друга да си ти.


Обичай мен,  когато я целуваш


и   моя  образ  виждай  в нейните очи!


Обичай мен,  щом тя те гали нежно.


Жадувай само мойте ласки,  моя  плам!


И устните ти,  в устните й щом се впият,


ти пак представяй си,  че мен целуваш с жар!


Обичай ме! Не ме забравяй!


Сънувай ме! Търси ме с поглед,  с глас...


Жадувай ме! По мен изгаряй!


И... може би ще се завърна аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Вергова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ХАРЕСАХ СТИХА ТИ!!!
  • Аз ще говоря за лирическата героиня, защото не е казано, че това си точно ти. В най-голямата болка се крие най-голямата истина. Но най-голямата любов понякога пречи на Душата да я види и осъзнае.
    Топъл стих, въпреки болката. Не, не е жесток. Объркан е, като душата на героинята. Която ще намери своя лунен пристан, когато разбере себе си.
    Поздрав за стиха!
  • Жестоки пожелания...
    но дано, ако това ще ти донесе удовлетворение.
  • Клетвена любов!
  • Пoздрав и прегръдка!!!
    Пожелавам ти сбъдваме!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...