Nov 14, 2008, 11:54 AM

Обичай ме, дори да съм далече

  Poetry » Love
1.7K 0 6

Обичай ме,  дори да съм далече.


Обичай ме,  дори да съм жестока с теб.


Обичай ме,  дори и да те мразя.


Обичай ме,  дори и с друга да си ти.


Обичай мен,  когато я целуваш


и   моя  образ  виждай  в нейните очи!


Обичай мен,  щом тя те гали нежно.


Жадувай само мойте ласки,  моя  плам!


И устните ти,  в устните й щом се впият,


ти пак представяй си,  че мен целуваш с жар!


Обичай ме! Не ме забравяй!


Сънувай ме! Търси ме с поглед,  с глас...


Жадувай ме! По мен изгаряй!


И... може би ще се завърна аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ХАРЕСАХ СТИХА ТИ!!!
  • Аз ще говоря за лирическата героиня, защото не е казано, че това си точно ти. В най-голямата болка се крие най-голямата истина. Но най-голямата любов понякога пречи на Душата да я види и осъзнае.
    Топъл стих, въпреки болката. Не, не е жесток. Объркан е, като душата на героинята. Която ще намери своя лунен пристан, когато разбере себе си.
    Поздрав за стиха!
  • Жестоки пожелания...
    но дано, ако това ще ти донесе удовлетворение.
  • Клетвена любов!
  • Пoздрав и прегръдка!!!
    Пожелавам ти сбъдваме!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...