14 nov 2008, 11:54

Обичай ме, дори да съм далече

1.7K 0 6

Обичай ме,  дори да съм далече.


Обичай ме,  дори да съм жестока с теб.


Обичай ме,  дори и да те мразя.


Обичай ме,  дори и с друга да си ти.


Обичай мен,  когато я целуваш


и   моя  образ  виждай  в нейните очи!


Обичай мен,  щом тя те гали нежно.


Жадувай само мойте ласки,  моя  плам!


И устните ти,  в устните й щом се впият,


ти пак представяй си,  че мен целуваш с жар!


Обичай ме! Не ме забравяй!


Сънувай ме! Търси ме с поглед,  с глас...


Жадувай ме! По мен изгаряй!


И... може би ще се завърна аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ХАРЕСАХ СТИХА ТИ!!!
  • Аз ще говоря за лирическата героиня, защото не е казано, че това си точно ти. В най-голямата болка се крие най-голямата истина. Но най-голямата любов понякога пречи на Душата да я види и осъзнае.
    Топъл стих, въпреки болката. Не, не е жесток. Объркан е, като душата на героинята. Която ще намери своя лунен пристан, когато разбере себе си.
    Поздрав за стиха!
  • Жестоки пожелания...
    но дано, ако това ще ти донесе удовлетворение.
  • Клетвена любов!
  • Пoздрав и прегръдка!!!
    Пожелавам ти сбъдваме!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...