1 дек. 2010 г., 12:17

Обичам джаз 

  Поэзия » Другая
544 0 3

Изгревът колоратурно проплака в нощта,
тя прокърви от звуци кристални,
под слънчогледов салют дефилира денят
и прелъстява измамно с форми банални.
Секундите задъхано гадаят на ръка -
предсказват краткия си жизнен път,
а после си отиват, гмуркайки се във река
от часове, родени в бяг безсмислен да умрат.
Неистово денят в любов ми се зарича,
ухажва ме нелепо със фалшивата си ария.
Усмихвам се и тайно джаза на нощта обичам,
където времето се умножава по безкрайност.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??