Изгревът колоратурно проплака в нощта,
тя прокърви от звуци кристални,
под слънчогледов салют дефилира денят
и прелъстява измамно с форми банални.
Секундите задъхано гадаят на ръка -
предсказват краткия си жизнен път,
а после си отиват, гмуркайки се във река
от часове, родени в бяг безсмислен да умрат.
Неистово денят в любов ми се зарича,
ухажва ме нелепо със фалшивата си ария.
Усмихвам се и тайно джаза на нощта обичам,
където времето се умножава по безкрайност.