henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
15 апр. 2008 г., 08:14

Обичам те 

  Поэзия » Гражданская
1185 0 16
 

Нощта ми писна -

тъжен дъжд е краят.

На пейката, ей там на края,

със ножче издълбах

„обичам те."

В една от нощите,

в които пияното ми всичко искаше,

в една от нощите, в които нямаше

 и

мислеше за... глупости.

Написа

„Обичам те."

В среднощни

писъци,

сблъсъци,

крясъци,

трясъци

земни,

квартални,

паркови,

нощни,

мощни,

прощални,

груби,

загадъчни,

стряскащи,

неморални,

(какво е това?)

Скандали

навсякъде...

Сред всичко това

написах във парка:

„Обичам те!"

А толкова ми беше

писнала

Нощта,

по дяволите!

 

Със хилядите си псувни,

линейки,

пияни кретени,

трезви кретени,

дъждове и

мъгли...

Мразех нощта,

и деня мразех.

Обичах да държа бира в ръката си

с някакво тъмно и топло усещане,

че тя ще спаси

това малко останало мое -

онова чистото,

десетгодишното,

дърдорещо глупости

от сърцето си...

хлапе.

Помня театъра.

Една съвсем малка вратичка,

през която на сцената

излезе онова „мене" -

непознато и тромаво,

като нощ,

ден,

свещ,

пещ...

Мене

са ме взимали за всякакъв

(това е обяснимо.

Всякакъв съм бил,

наистина!)

И знаеш ли,

тази вратичка

побираше само и единствено

мен.

Вратата към тъмен салон,

във който израснах.

Децата питаха:

- Това е баща ти, а тази с перуката?

- Майка ми - отговарях.

И сякаш всичко бе мое там,

тъмно и страшно,

(Особено потните кукли зад сцената,

гласовете им,

когато се сърдеха.)

Бягах, успях,

и

избягах.

Прашни спомени,

Като нахални

скандали.

Нощните хора

по всякакъв си там,

свой начин,

отмарят(ха!)

- Нощта ми писна - изревах

и станах.

А тъмната, зелена пейка,

останала сама сред зверовете,

ми махаше, дълбаейки

във себе си

„Обичам те,

Обичам те,

Обичам..."

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??