Обичам те
Нощта ми писна -
тъжен дъжд е краят.
На пейката, ей там на края,
със ножче издълбах
„обичам те."
В една от нощите,
в които пияното ми всичко искаше,
в една от нощите, в които нямаше
и
мислеше за... глупости.
Написа
„Обичам те."
В среднощни
писъци,
сблъсъци,
крясъци,
трясъци
земни,
квартални,
паркови,
нощни,
мощни,
прощални,
груби,
загадъчни,
стряскащи,
неморални,
(какво е това?)
Скандали
навсякъде...
Сред всичко това
написах във парка:
„Обичам те!"
А толкова ми беше
писнала
Нощта,
по дяволите!
Със хилядите си псувни,
линейки,
пияни кретени,
трезви кретени,
дъждове и
мъгли...
Мразех нощта,
и деня мразех.
Обичах да държа бира в ръката си
с някакво тъмно и топло усещане,
че тя ще спаси
това малко останало мое -
онова чистото,
десетгодишното,
дърдорещо глупости
от сърцето си...
хлапе.
Помня театъра.
Една съвсем малка вратичка,
през която на сцената
излезе онова „мене" -
непознато и тромаво,
като нощ,
ден,
свещ,
пещ...
Мене
са ме взимали за всякакъв
(това е обяснимо.
Всякакъв съм бил,
наистина!)
И знаеш ли,
тази вратичка
побираше само и единствено
мен.
Вратата към тъмен салон,
във който израснах.
Децата питаха:
- Това е баща ти, а тази с перуката?
- Майка ми - отговарях.
И сякаш всичко бе мое там,
тъмно и страшно,
(Особено потните кукли зад сцената,
гласовете им,
когато се сърдеха.)
Бягах, успях,
и
избягах.
Прашни спомени,
Като нахални
скандали.
Нощните хора
по всякакъв си там,
свой начин,
отмарят(ха!)
- Нощта ми писна - изревах
и станах.
А тъмната, зелена пейка,
останала сама сред зверовете,
ми махаше, дълбаейки
във себе си
„Обичам те,
Обичам те,
Обичам..."
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
